Прането на дрехи замърсява с пластмаси Северния ледовит океан

share on:

Прането на дрехи замърсява с пластмаси Северния ледовит океан

Домакинствата в Европа и Северна Америка замърсяват океаните с пластмаса просто като перат дрехи в пералня, обявиха учени, след като се оказа, че по-голямата част от микроскопичните пластмасови частици във водите на Северния ледовит океан са от полиестерни влакна, предаде АФП.

Пластмасови частици са проникнали в най-отдалечените и привидно девствени региони на планетата.

Такива миничастици са открити в риби в най-дълбокия район на океана – Марианската падина, по повърхността на арктическия лед и върху снега по планините Пиренеи между Франция и Испания.

Но въпросът откъде идват оставаше отворен.

Ново проучване на природозащитната организация „Оушън уайз“ и канадското министерство на риболова и океаните откри, че изкуствените влакна представляват 92% от замърсяването с пластмасови миничастици на морската вода в Арктика.

О тях 73 на сто са полиестерни, наподобяващи размерите и химическия състав на изкуствения текстил, особено на използвания в дрехи.

„Този стряскащ извод означава, че сега имаме силно доказателство, че домакинствата в Европа и Северна Америка пряко замърсяват Северния ледовит океан с влакна от прането (чрез изходната вода)“, каза Питър Рос от „Оушън уайз“ и Университета на Британска Колумбия, който е водещ автор в изследването.

По думите му точният механизъм на замърсяването е неясен, но изглежда океанските течения играят голяма роля за придвижването на влакната на север, като атмосферните системи може също да имат принос.

От пералнята до океана

Изследователите събрали проби от морска вода близко до повърхността по протежение на участък от 19 000 километра, простиращ се от Тромсьо в Норвегия до Северния полюс, през Канадската Арктика и морето Бофорт, където анализирали и проби, извадени от 1000 метра дълбочина.

„Открихме микропластмаса във всички проби освен една, което показва широкото разпространение на това ново замърсяване в този отдалечен регион“, каза Рос.

Изследователите използвали микроскоп и инфрачервен анализ, за да идентифицират и измерят микрочастиците, които те определят като късчета по-малки от 5 милиметра.

Тъй като в източната част на Северния ледовит океан били открити почти три пъти повече микропластмасови частици отколкото в западната, учените предположили, че тези нови полиестерни влакна може да са били придвижени на изток от Атлантическия океан.

„Оушън уайз“ направила тест с перални машини и резултатът показал, че една дреха може да отдели милиони влакна при нормално пране.

Организацията предупреди, че пречиствателните станции често не улавят пластмасовите влакна и изчисли, че домакинствата в САЩ и Канада могат общо да освободят около 878 тона микропластмаси годишно.

През 2019 г. проучване стигна до извода, че голямо количество микропластмасови частици и влакна се придвижват към Арктика от ветровете и след това падат на земята със снежинките.

През последните две десетилетия човечеството е произвело повече пластмаса отколкото през останалата история, а индустрията се очаква да има растеж от 4 на сто годишно до 2025 г., сочи доклад на консултантската компания „Гранд вю рисърч“.

Източник: Bnr.bg